Difference between revisions of "Learning grid/bg"

From Telearn Thesaurus
Jump to: navigation, search
(Created page with "<h1>Учебен грид</h1> <u>раб. версия 2</u> '''Editor''': Saverio Salerno and Pierluigi Ritrovato CRMPA – Research Center in Pure and Applied Mathematics Uni...")
 
m (Коментар по развитието на термина)
 
(One intermediate revision by the same user not shown)
Line 11: Line 11:
 
====Определение====
 
====Определение====
 
Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid).
 
Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid).
====Коментар по развитието на термина====
+
==== Коментар по развитието на термина ====
 +
 
 
Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”.
 
Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”.
 +
 
Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009).
 
Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009).
 +
 
В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността.
 
В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността.
 +
 
====Сродни термини====
 
====Сродни термини====
 
Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud).  
 
Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud).  
Line 22: Line 26:
 
Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично.
 
Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично.
 
====Основна литература====
 
====Основна литература====
 +
 +
[http://www.elsevierdirect.com/v2/companion.jsp?ISBN=9781558609334] Foster I. and Kesselman C. (1999) The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure. Morgan Kaufmann.
 +
 +
[http://www.globus.org/alliance/publications/papers/ogsa.pdf] Foster I., Kesselman C., Nick J., Tuecke S. (2002) The Physiology of the Grid: An Open Grid Service Architecture for Distributed System Integration.
 +
 +
[http://www.globus.org/alliance/publications/papers/anatomy.pdf] Foster I., Kesselman C., Tuecke S. (2001) The Anatomy of the Grid: Enabling Scalable Virtual Organizations. International Journal of Supercomputer Applications 15 (3) 200-222
 +
 +
[http://hal.archives-ouvertes.fr/hal-00696250/] Ritrovato P., Cerri S. A., Alison C., Gaeta M., Salerno S., Dimitrakos T. (eds.) (2005) Towards the Learning Grid: advances in Human Learning Services. Coll. Frontiers in Artificial Intelligence and Applications, Volume 127. IOS Press 2005.
 +
 +
[http://www.mendeley.com/catalog/grid-based-software-architecture-delivery-adaptive-personalised-learning-experiences-4/] Ritrovato P., Gaeta M., Gaeta A. (2009) A grid based software architecture for delivery of adaptive and personalised learning experiences. ACM Personal and Ubiquitous Computing Journal 13 (3) 207-217.
 +
 +
[http://books.google.fr/books?id=J2_B5AbqA8sC&lpg=PP1&hl=fr&pg=PP1#v=onepage&q&f=false] Salerno S., Gaeta M., Ritrovato P., Capuano N., Orciuoli F., Miranda S., Pierri A. (eds.) (2008) The Learning Grid Handbook – Concepts, Technologies and Applications.  Coll. The Future of Learning Volume 2. IOS Press.

Latest revision as of 18:03, 28 March 2013

Учебен грид

раб. версия 2

Editor: Saverio Salerno and Pierluigi Ritrovato CRMPA – Research Center in Pure and Applied Mathematics University of Salerno

Contributors: Matteo Gaeta CRMPA – University of Salerno

Adaptation: Krassen Stefanov, University of Sofia (BG)

Определение

Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid).

Коментар по развитието на термина

Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”.

Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009).

В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността.

Сродни термини

Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud).

Проблематика на превода

.../...

Предметна проблематика

Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично.

Основна литература

[1] Foster I. and Kesselman C. (1999) The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure. Morgan Kaufmann.

[2] Foster I., Kesselman C., Nick J., Tuecke S. (2002) The Physiology of the Grid: An Open Grid Service Architecture for Distributed System Integration.

[3] Foster I., Kesselman C., Tuecke S. (2001) The Anatomy of the Grid: Enabling Scalable Virtual Organizations. International Journal of Supercomputer Applications 15 (3) 200-222

[4] Ritrovato P., Cerri S. A., Alison C., Gaeta M., Salerno S., Dimitrakos T. (eds.) (2005) Towards the Learning Grid: advances in Human Learning Services. Coll. Frontiers in Artificial Intelligence and Applications, Volume 127. IOS Press 2005.

[5] Ritrovato P., Gaeta M., Gaeta A. (2009) A grid based software architecture for delivery of adaptive and personalised learning experiences. ACM Personal and Ubiquitous Computing Journal 13 (3) 207-217.

[6] Salerno S., Gaeta M., Ritrovato P., Capuano N., Orciuoli F., Miranda S., Pierri A. (eds.) (2008) The Learning Grid Handbook – Concepts, Technologies and Applications. Coll. The Future of Learning Volume 2. IOS Press.