Informal learning/bg

Информално учене

раб. версия 2

Editor: Vyara Dimitrova and Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Contributors: .../...

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Информалното учене е всяко съзнателно или несъзнателно, планирано или непланирано учене, което възниква без външно наложен за самия учащ процес на обучение.

Сродни термини

Формално обучение (formal learning), неформално обучение (nonformal learning), самообучение (self-directed learning), учене чрез опит (experiential learning), учене на работното място (workplace learning), учеща организация (learning organization)

Коментар по развитието на термина

Терминът ‘информално учене’ се появява за първи път в книгата на Малкълм Нолс (1950) Информално образование на възрастния учащ, но не добива популярност до 90-те години на 20-ти век, когато въз основа на известен брой дескриптивни изследвания Марсик и Уоткинс (1990) успяват да представят състематизирана дефиниция. Според тази дефиниция информалното учене е:

...категория, която съдържа случайното учене, може да възникне в институционална среда, но обичайно не е институционално организирано или строго стурктурирано, като ученето изцяло се намира в ръцете на самия учащ. Случайното учене бива определено като страничен продукт, резултат от други дейности, като изпълнението на дадена задача, междуличностна комуникация, възприемането на културата на дадена организация, експериментирането на принципа проба-грешка или даже формалното обучение. (р. 20)

Въпреки това, в по-голямата част от развитието си понятието е белязано от спорове по въпроса какво е неговото точно съдържание и поради това и до наши дни то остава без широко възприета дефиниция. Този факт подчертава трудностите в поставянето на ясни граници между формалното, неформалното и информално учене от една страна и различните форми на учене в рамките на самото информално учене от друга (напр. случайно учене, социализация и т.н.) Тези дискусии достигат дори до поставяне под съмнение на валидността на самия термин като прекалено обобщаваща категория на учене, в която влиза всичко, което не е би могло да бъде определено като формално (Eraut, 2000). Това виждане обаче само по себе си демонстрира убеждението, че информалното учене е хиперкатегория учене, което би могло да варира според особеностите на всяка отделна учебна ситуация.

Проблематика на превода

Това понятие често бива превеждано погрешно на български език като неформално обучение. Двете понятия обаче имат различно съдържание.

Предметна проблематика

Терминът е широко използван в сферата на развитието на човешките ресурси и обучението на възрастни учащи. Според Гарик (1998) информалното учене като концепция представлява цялостна теория за ученето на работното място и съдържа:

ефектите на работното място върху процеса на учене на някого […] в действителност съществува богат набор от източници в ежедневната практика и това, което е научено от опита с тях, е динамично и отворено към множество промени. (р. 1)

По същество ученето на работното място наистина често бива прието като форма на информално учене. В областта на ученето да се научиш да преподаваш например информалното учене традиционно се отнася до резултатите от професионалните дейности, които учителите предприемат на работното си място (Lohman, 2006). Наред с много други изследвания, тези проучвания без съмнение демонстрират, че голяма част от ученето произхожда от изпълнението на ежедневни работни задачи и свързаните с тях дейности, показвайки, че по-голям дял от информалното учене на работното място се осъществява несъзнателно и нецеленасочено като страничен продукт, тъй като е вгредено в тези дейности/действия (напр., Kwakman, 2003). Този факт кара някои учени да дефинират термина изцяло като учене, което възниква от нецелящи учене дейности, отнасяйки го до всички ежедневни ситуации (van Merrienboer et al. 2009).

Независимо от това, макар че такива случаи може да са сравнително редки, една по-пълна представа за информалното учене е нужно да разглежда и примери, в които учащи на експертно ниво в дадена сфера демонстрират необходимите знания и умения за саморегулация и метакогниция, за да определят сами как, какво и защо да усвоят (напр. Glaser, 1985), тъй като и при тези примери най-същественото условие за отсъствие на външно наложен процес на обучение е напълно удовлетворено. От това следва, че една изчерпателна дефиниция е желателно да включва както примери за несъзнателно и непланирано учене, така и примери за такова учене, при което самите учащи самостоятелно и активно контролират процеса на усвояване на знания и умения.

Основна литература

[1] Eraut, M. (2000). Non-formal learning and tacit knowledge in professional work. British Journal of Educational Psychology, 70(1), 113-136.

[2] Garrick, J. (1998). Informal learning in the workplace: Unmasking human resources development. City: NY: Routledge.

[3] Glaser, R. (1985). Thoughts on expertise. (Techincal report No. 8). Learning Research and Development Center. Pittsburgh, PA.

[4] Kwakman, K. (2003). Factors affecting teachers’ participation in professional learning activities. Teaching and teacher education. 19(2), 149-170.

[5] Lohman, M. C. (2006). Factors influencing teachers’ engagement in informal learning activities. Journal of workplace learning, 18(3), 141-156.

[6] Marsick, V. J. & Watkins, K. E. (1990). Informal and incidental learning in the workplace. City: NY: Routledge.

[7] Van Merriënboer, J. J. G., Kirschner, P. A., Paas, F., Sloep, P. B., & Caniëls, M. C. J. (2009). Towards an integrated approach for research on lifelong learning. Educational Technology Magazine, 49(3), 3-15.