Revision as of 10:48, 1 March 2013

Мобилно учене/обучение

раб. версия 1

Editor: Mike Sharples, Learning Sciences Research institute, University of Nottingham, UK

Contributors: Agnes Kukulska-Hulme, The Open University UK / Gonca Telli Yamamoto, Okan University, Turkey / John Traxler, University of Wolverhampton, UK

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Всякакъв вид учене или обучение [подпомогнато от технологии], което се състои, когато учащият не се намира на фиксирано, предопределено място, или учене, което се състои, когато учащият се възползва от учебните възможности, предоставени от мобилните технологии.

Сродни термини

Проникващо учене (Pervasive Learning), Повсеместно учене (Ubiquitous learning), Учене чрез добавена реалност (Augmented Reality Learning), One to One Learning (Учене лице в лице), Учене с ръчни технологии (Handheld Learning), Мобилно повсеместно и потапящо технологично подпомогнато учене (Mobile Ubiquitous and Immersive Technology Enhanced Learning), Смесено учене (Blended Learning).

Коментар по развитието на термина

В началото на 70-те години Алън Кей и неговите колеги представят идеята за Дайнабук (Dynabook) като „персонално динамично устройство с размера на тетрадка”. Тяхната група развива стационарния компютър като „временен Дайнабук” и езика Смолток като негова комуникационна система. През 1991 Класните Стаи на Бъдещето на Eпъл използват безжично свързани в мрежа таблет компютри за комуникация между деца по време на полева работа и останалите дейности в самото училище, като комуникацията от разстояние е 15 мили. Два проекта ( MOBIlearn и M-learning), финансирани от Европейската комисия в началото на този век, поставят основите на мобилното учене/обучение в Европа. Тези проекти водят до международните конференции mLearn, WMUTE и IADIS Мобилно Учене, както и до създаването на Международната Организация за Мобилно Учене (International Association for Mobile Learning).

Проблематика на превода

Съществуват известни проблеми в превода на израза ‘мобилно учене’. Във френския език например няколко термина биват употребявани: l'apprentissage nomade, l'enseignement nomade, le nomad-learning, l'apprentissage mobile, le m-learning, и le mobile-learning. В английския език съществуват сродни и припокриващи се термини: handheld learning, pervasive learning, ambient learning и ubiquitous learning. Всеки един от тези термини може да бъде използван в технологичен, учебен или социо-културена смисъл (т. е. учене в мобилен свят).

Съществуват също разлики в интерпретацията на ‘мобилното учене’, които произхождат от конкретни културни и национални приоритети, както и от културата на изследователска работа. Така например изследванията в Европа, свързани с проектите MOBIlearn и m-Learning, се съсредоточават върху мобилността на учащия и създаването на връзки между учебния процес и различните ситуации на употреба (Kukulska-Hulme et al., 2009). В САЩ основно внимание се обръща на ефективното създаване на образователно съдържание и приложения на преносими средства като смартфони и таблети (Roschelle & Pea, 2002). Друго подобно виждане, свъзано с G1:1 мрежата (Chan et al. 2006), включва учене в класната статя, при което всеки учащ е оборудван с лично безжично устройсто (вж. също, Zurita & Nussbaum, 2004). Друга гледна точка пък включва ‘мобилни технологии за развитие’, при които мобилните услуги, включително ес-ем-ес и мобилния достъп до мрежата, могат да бъдат използвани в подкрепа на ученето с цел професионално развитие, диалог и сътрудничество там, където такива комуникационни средства преди това не са били налични (Traxler, J. & Leach, J, 2007).

Предметна проблематика

Даденото по-горе определение, адаптация от О’Майли (2003), е широко възприето. То свидетелства за двойнствената природа на ученето, спомогнато от мобилни устройства, които могат да бъдат с конкретно местоположение като класна стая или работно място, или в която и да е друга среда, подпомогната от разнообразие от фиксирани и мобилни технологии. В първия случай фокусът е съсредоточен върху реализацията на учене с мобилни технологии, които могат да бъдат държани в ръката. Във втория случай ударението е поставено върху мобилността на учащия в богата на технологии среда. Сферата на мобилното учене се характеризира с два вида дейности: първо, възприемането на мобилните технологии за учене в разнообразна физическа, социална и икономическа среда и разделението между тях; и второ, употребата на технологии за ръчна употреба за оптимизиране, разширяване или прекъсване на наложени представи за учене. Начинът, по който тези дейности са изразени, може да бъде определен от физически и пространствени фактори, както и от различаващите се по характер образователни идеи във формална и неформална учебна среда. Мобилните технологии и мобилността на ученето са ‘погранични предмети’ (Star, 1989), които имат различна интерпретация в различните области. В този смисъл ключовата идея за ‘контекст’ на мобилно учене може да бъде разглеждана от технологична гледна точка като интегриране на източници на данни (Want, 1992) или от гледна точка на дейностния подход (теория на дейността) като продукт на технологично опосредствани дейности, извършвани от хора с определена цел (Nardi, 1995). Работата на Шарпълс и др. (2007) представлява опит за доближаване на техническата и сoциално-културната перспектива за мобилното учене. Основна литература