Difference between revisions of "Constructionism/bg"

From Telearn Thesaurus
Jump to: navigation, search
(Created page with "<h1>Конструкционизъм</h1> <u>раб. версия 1</u> '''Editor''': Richard Noss, London Knowledge Lab, IOE, University of London '''Contributors''': …/...")
 
m (Предметна проблематика)
Line 17: Line 17:
 
====Проблематика на превода====
 
====Проблематика на превода====
 
-/-
 
-/-
====Предметна проблематика====
+
==== Предметна проблематика ====
 +
 
 
Дефинирането на термина ‘констукционизъм’ би било оксиморонно, ако следваме авторите на този неологизъм „тъй като в крайна сметка констукционизмът може да бъде сведен то твърдението, че всичко може да бъде възприемано като носещо характеристиката да бъде изградено.”
 
Дефинирането на термина ‘констукционизъм’ би било оксиморонно, ако следваме авторите на този неологизъм „тъй като в крайна сметка констукционизмът може да бъде сведен то твърдението, че всичко може да бъде възприемано като носещо характеристиката да бъде изградено.”
„ Най-простото определение на конскрукционизма предизвиква в съзнанието идеята за учене чрез произвеждане” (Harel & Papert 1991 p.1)
+
<blockquote>
„Констукционизъм – така както думата с N се раличава от думата с V - поделя духа на конструктивистката идея за ученето като изграждне на познавателните стуктури незавизимо от обстоятелствата на учене. Същевременно той добавя и условието, че това се случва особено изразително в ситуации, в които учащият е целенасочено ангажиран в изграждането на даден обект в публичното пространство, било то пясъчен замък или теория за Вселената (Harel & Papert 1991 p.1).
+
„ Най-простото определение на конскрукционизма предизвиква в съзнанието идеята за учене чрез произвеждане” (Harel &amp; Papert 1991 p.1)
 +
</blockquote><blockquote>
 +
„Констукционизъм – така както думата с N се раличава от думата с V - поделя духа на конструктивистката идея за ученето като изграждне на познавателните стуктури незавизимо от обстоятелствата на учене. Същевременно той добавя и условието, че това се случва особено изразително в ситуации, в които учащият е целенасочено ангажиран в изграждането на даден обект в публичното пространство, било то пясъчен замък или теория за Вселената (Harel &amp; Papert 1991 p.1).
 +
</blockquote>
 
Докато теоретичната концепция за конструктивизма, въведена от Пиаже в средата на 20-ти в., обхваща психологическата органика, върху която всяко учене е изградено (независимо от това дали има или няма процес на обучение), целта на констукционизма е да намери начини да изгради педагогическа теория, която би могла да стимулира ученето.
 
Докато теоретичната концепция за конструктивизма, въведена от Пиаже в средата на 20-ти в., обхваща психологическата органика, върху която всяко учене е изградено (независимо от това дали има или няма процес на обучение), целта на констукционизма е да намери начини да изгради педагогическа теория, която би могла да стимулира ученето.
 +
 
====Основна литература====
 
====Основна литература====
 
Harel I., Papert S. (eds.) (1991). Constructionism. Norwood, NJ: Ablex Publishing Corporation [the first chapter is available here:
 
Harel I., Papert S. (eds.) (1991). Constructionism. Norwood, NJ: Ablex Publishing Corporation [the first chapter is available here:
 
http://www.papert.org/articles/SituatingConstructionism.html  
 
http://www.papert.org/articles/SituatingConstructionism.html  
 
and http://namodemello.com.br/pdf/tendencias/situatingconstrutivism.pdf
 
and http://namodemello.com.br/pdf/tendencias/situatingconstrutivism.pdf

Revision as of 11:11, 26 February 2013

Конструкционизъм

раб. версия 1

Editor: Richard Noss, London Knowledge Lab, IOE, University of London

Contributors: …/…

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Конструкционизмът е теория за ученето и изграждането на значение посредством създаването на конкретни и обществени обособени единици, коита са под формата на предмети или предметни изображения.

Сродни термини

Конструктивизъм

Коментар по развитието на термина

Сеймор Пейпърт дава начало на идеята за конструкционизма в средата на 80-те години на 20-ти в. В основата си тази идея застъпва твърдението, че мощен начин за изграждане на знание в съзнанието на учащите е конструирането на външни изображения, като целта е да бъдат създадени физически или виртуални обекти, които да могат да бъдат споделяни. Докато идеята за конструкционизма бива обичайно представена като педагогическа теория (т.е. констукционизъм срещу инструкционизъм според терминологията на Пейпърт и Харел (Harel & Papert 1991 p.1), тя представлява същевременно и епистемологична теория, която цели както изграждането на физически и виртуални познавателни конструкции, така и такива в съзнането на учащия. Разбирането за това как се развиват познавателните структури е същностна и неизменна част от подкрепата на Пейпърт за една всеобхватна и мощна педагогическа практика и теория.

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Дефинирането на термина ‘констукционизъм’ би било оксиморонно, ако следваме авторите на този неологизъм „тъй като в крайна сметка констукционизмът може да бъде сведен то твърдението, че всичко може да бъде възприемано като носещо характеристиката да бъде изградено.”

„ Най-простото определение на конскрукционизма предизвиква в съзнанието идеята за учене чрез произвеждане” (Harel & Papert 1991 p.1)

„Констукционизъм – така както думата с N се раличава от думата с V - поделя духа на конструктивистката идея за ученето като изграждне на познавателните стуктури незавизимо от обстоятелствата на учене. Същевременно той добавя и условието, че това се случва особено изразително в ситуации, в които учащият е целенасочено ангажиран в изграждането на даден обект в публичното пространство, било то пясъчен замък или теория за Вселената (Harel & Papert 1991 p.1).

Докато теоретичната концепция за конструктивизма, въведена от Пиаже в средата на 20-ти в., обхваща психологическата органика, върху която всяко учене е изградено (независимо от това дали има или няма процес на обучение), целта на констукционизма е да намери начини да изгради педагогическа теория, която би могла да стимулира ученето.

Основна литература

Harel I., Papert S. (eds.) (1991). Constructionism. Norwood, NJ: Ablex Publishing Corporation [the first chapter is available here: http://www.papert.org/articles/SituatingConstructionism.html and http://namodemello.com.br/pdf/tendencias/situatingconstrutivism.pdf