Difference between revisions of "Educational affordance/bg"

From Telearn Thesaurus
Jump to: navigation, search
(Определение)
 
(10 intermediate revisions by 2 users not shown)
Line 1: Line 1:
<h1>Adaptive learning environment</h1>
+
=Образователен афорданс=
  
<u>version 1</u>
+
<u>раб. версия 1</u>  
  
'''Editor''': Marcus Specht, Open Universiteit Nederland
+
'''Editor''': Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
  
'''Contributors''': …/…
+
'''Contributors''': Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France
  
'''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
+
'''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands  
  
====Определение====
+
==== Определение ====
Адаптивната  учебна среда е среда на учене, в която процесът на обучение е индивидуализиран спрямо различни параметри: избор на последователност и сложност на учебните задачи, време и вид на обратна информация, скорост на усвояване на учебния материал, затвърждаване на наученето и т.н.
+
 
====Сродни термини====
+
В контекста на изследванията в образованието и технологично подпомогнатото учене/обучение, терминът образователен афорданс е придобил значение, което се отнася до намирането на начини за изразяване на характеристики на средата, които във взаимодействие с потребителя оптимизират неговия потенциал за учене:
-/-
+
<blockquote>„ Образователният афорданс  е тези характеристика (напр. как дадена образователна програма е приложена в практиката) , която определя дали и как дадено поведение по време на учене би могло да бъде осъществено в определен контекст (напр. екип по проект, разпръснати учебни общности).
====Коментар по развитието на термина====
+
Образователният афорданс може да бъде дефиниран [...] като връзката между характеристиките на дадена образователна намеса и характеристиките на учащия (за компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение: учащия и учебната група), които спомагат за осъществяването на определени видове учене от самия него (за компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение: членовете на групата също).” (Kirschner 2002, p.14) </blockquote>
Индивидуализацията на процеса на обучение и изграждането на обратна връзка често биват определяни като ключови елементи в изграждането на дизайн за подкрепа на учебния процес. Нагаждането на процеса на обучение към учащия и неговите харктеристики е изучавано от различни гледни точки, сред които моделиране на учащия, интелигентни системи за обучение, адаптивна хипермедия, адаптивен дизайн на обучение и др.
+
 
В областта на адаптивното обучение и педагогическата психология адаптивните методи и техники на учещите машини са въведени и са подлагани на оценка още от петдесетте години на 20-ти век. На базата на емпирични оценки методите на адаптавно обучение показват, че водят до повишение на скоростта на усвояване и спомагат за постигане на по-добро разбиране чрез индивидуализация на обучението.
+
==== Сродни термини ====
Изследвания в областта на Интелигентните системи за обучение (ИСО) засягат теми като усвояването на информация чрез процеси на учене, адекватно изграждане на когнитивни модели на учащия, синтензиране на информация за учащия и изграждането на ефективни препоръки  и насоки за индивидуализирани стъпки на учене. За да бъде създадена индивидуализирана обратна връзка и за да се изгради основа за решаването на сложни когнитивни проблеми в целевите сфери, ИСО са изградени на основата на модели на експерти от самите тези сфери (Anderson, Conrad, & Corbett, 1989).
+
 
От началото на 90-те години на 20-ти век адаптивните хипермедийни системи (Brusilovsky, 1996) използват основно по-прости модели на декларативно познание и предпочитания на учащите за изграждане на химермедийното съдржание, анотацията на хиперлинковете, последователността на учбеното съдържание или препоръките по съдържанието. Ранни разработки, които отчитат ролята на социално генерираното ръководство за обучение, също произхождат от сферата на адапривната хипермедия, като например употребата на информация за приложението на учебно съдържание от другите членове на учебната общност или на хората, които принадежат към същата група.
+
Адаптивна учебна среда (adaptive learning environment), познавателни афорданс (epistemic affordance), взаимодействие (interaction), ситуативно учене (situated learning)
През последните десет години технологиите, достъпни и използвани от учащите, се промениха драматично. От простото съобразяване със знанията, уменията, предпочитанията, целите и осталите характеристики на учащия, социалният контекст на учене придоби по-значимо място. Сега адаптивните среди на учене използват сензорна информация и друга контекстуална информация в помощ на процеса на нагаждане към учащите и тяхната среда. Освен това социалните медии променят наличието на информация за потребителите драстично и употребата на информация за обучение при индивидуализиран процес на осмисляне на материала е нова насока на развитие, свързана с изследването на методите за анализиране на ученето.  
+
 
====Проблематика на превода====
+
==== Коментар по развитието на термина ====
-/-
+
 
====Предметна проблематика====
+
Въведен от Джей Джей Гибсън (1977), терминът афорданс  се отнася до възможностите за взаимодействие между даден актьор и даден артефакт, които биха могли да съществуват независимо от факта как те биват възприети от гледна точка на тяхното предназначение. Понятието е основано на връзката възприятие-действие (т.е. виждаш-правиш) и на взаимната връзка между актьор и артефакт (т.е. актьорът е изморен, така че той сяда на стол. Същевременно същият стол може да бъде използван и за много други цели в зависимост от това какво на дадения актьор му е нужно, като например да смени електрическа крушка). Обърнете внимание на това, че столът няма афорданс, а афордансът е определен от връзката между човека (и ситуацията, в която той/тя се намира, или неговото/нейното намерение) и стола ( и неговите характеристики).
Изследователската проблематика, отнасяща се до дизайна и оцеката на адаптивните среди за учене, е подчертано интердисциплинарна, свързвайки по този начин въпроси от компютърните науки и инженерството, психологията и психотерапията, кибернетиката и системната динамика, дизайна на обучение и емпиричните изследвания върху технологично подпомогнато обучение.
+
Доналд  Норман (1988) и Уилям Гейвър (1991) модифицират и/или разширяват термина като концептуален инструмент за дискусии, свързани с дизайна на интерактивни системи, и съответно говорят за възприеман и възможен за възприемане афорданс.
Докато компютърните науки основно са съсредоточнени върху развитието на по-добри потребителски модели и развитието на интелигнетно адаптиране, медиийни системи и алгоритми, науките, свързани с образоваето, са основно съсредоточени върху развитието, възприемането и оценката на адаптивните алгоритми за обучение. В допълнение, проучванията върху взамодействието за корекция на наклонностите (Aptitude Treatment Interaction) изследват ефектите от настройването на параметрите на обучение към различните характеристики на учащия (Tennyson & Christensen, 1988), като изпълнение на задачите, личностни характеристики или когнитивни умения.
+
 
Сложността, която се поражда от доближаването на дисциплините или възможните противиречия между тях, включени в изследването на адаптивността, могат да бъдат систематизирани според методологичните въпроси, разграничени по начин, целеполагане, предназначение и стратегия (Specht, 1998):
+
==== Проблематика на превода ====
 Адаптационен начин: Каква информация за потребителя е известна и каква информация може да бъде използвана за адаптиране?
+
Френски: disponibilité d'une ressource éducative, exploitabilité d'une situation éducative, като терминът бива прилаган в практиката директно на английски (т.е. affordance)
 Адаптационно целеполагане: Кой аспект от системата за обучение се отнася към коя информация за потребителя?
+
 
 Адаптационно предназначение: Защо системата са нагажда към тази информация? По-съществената част от адаптивните системи се пригаждат към техните потребители по ергономични и педагогически причини.
+
Немски: affordanz
 Адаптационна стратегия: Какви стъпки са били направени, така че системата да се нагоди към потребителя и колко активни или реактивни са потребителят и системата в процеса на нагаждане?
+
 
====Основна литература====
+
==== Предметна проблематика ====
 +
 
 +
Този термин е въведен в информационните и изчислителните науки от Норман (1988)като наименование на възможностите за действия, които биват възприемани или могат да бъдат възприети от потребителя. Употребата на термина в контекста на изследванията на технологично подпомогнатото учене/обучение се нуждае от известнa адаптация обаче:
 +
 
 +
<blockquote>„ Читателят не бива да възприема оригиналното значение на термина „афорданс” на артефакт по сложния начин, по който той бива употребяван буквално в среда на компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение. Афорданс в смисъла на Гибсън се отнасят основно до много прости артефакти, при които ‘връзката виждам-правя’съществува директно. Актьорът не мисли съзнателно, а по-скоро възприема афорданса и действията, макар че, от друга страна, способността му да възприема афорданса (да разграничи модели на информация, за да може да възприеме нещо) е възможно да се наложи да бъде придобита.</blockquote>
 +
<blockquote>
 +
За сложни артефакти, какъвто например е една образователна среда, ученето също трябва да бъде взето предвид, като същевременно то бива и стимулирано. При това връзката възприятие-действие съществува, но не е толкова директна, тъй като след период на учене или привикване, действията стават автоматични и несъзнателни. В този смисъл афордансът не предизвиква, а просто способства. Неговата цел е да снижава прага на изпълнение на дадено действие и/или го оптимизира.” </blockquote>
 +
 
 +
==== Основна литература ====
 +
 
 +
[https://www.lri.fr/~mbl/Stanford/CS477/papers/Gaver-CHI1991.pdf]  Gaver, W. (1991). Technology affordances. In: S. P. Robertson, G. M. Olson, &amp; J. S. Olson (Eds.), Proceedings of the ACM CHI 91 Human Factors in Computing Systems Conference. April 28 - June 5, 1991 (pp. 79-84). New York: ACM.
 +
 
 +
[http://en.wikipedia.org/wiki/James_J._Gibson]Gibson J. J. (1977). The theory of affordances. In R. Shaw &amp; J. Bransford (Eds.), Perceiving, Acting and Knowing (pp. 67-82). Hillsdale, NJ: Erlbaum.
 +
 
 +
[http://dspace.ou.nl/bitstream/1820/1618/1/Three%20worlds%20of%20CSCL%20Can%20we%20support%20CSCL.pdf] Kirschner P. A. (2002). Can we support CCSL ? Educational, social and technological affordances for learning. In: Three worlds of CSCL: Can we support CSCL ? (pp. 7-34). The Open Universiteit Nederland.
 +
 
 +
[http://books.google.fr/books?id=w8pM72p_dpoC&lpg=PP1&hl=fr&pg=PP1#v=onepage&q&f=false] Norman D. A. (1988) The psychology of everyday things. New York: Basic Books. 257 pages.

Latest revision as of 16:51, 19 March 2013

Образователен афорданс

раб. версия 1

Editor: Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Contributors: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

В контекста на изследванията в образованието и технологично подпомогнатото учене/обучение, терминът образователен афорданс е придобил значение, което се отнася до намирането на начини за изразяване на характеристики на средата, които във взаимодействие с потребителя оптимизират неговия потенциал за учене:

„ Образователният афорданс е тези характеристика (напр. как дадена образователна програма е приложена в практиката) , която определя дали и как дадено поведение по време на учене би могло да бъде осъществено в определен контекст (напр. екип по проект, разпръснати учебни общности). Образователният афорданс може да бъде дефиниран [...] като връзката между характеристиките на дадена образователна намеса и характеристиките на учащия (за компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение: учащия и учебната група), които спомагат за осъществяването на определени видове учене от самия него (за компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение: членовете на групата също).” (Kirschner 2002, p.14)

Сродни термини

Адаптивна учебна среда (adaptive learning environment), познавателни афорданс (epistemic affordance), взаимодействие (interaction), ситуативно учене (situated learning)

Коментар по развитието на термина

Въведен от Джей Джей Гибсън (1977), терминът афорданс се отнася до възможностите за взаимодействие между даден актьор и даден артефакт, които биха могли да съществуват независимо от факта как те биват възприети от гледна точка на тяхното предназначение. Понятието е основано на връзката възприятие-действие (т.е. виждаш-правиш) и на взаимната връзка между актьор и артефакт (т.е. актьорът е изморен, така че той сяда на стол. Същевременно същият стол може да бъде използван и за много други цели в зависимост от това какво на дадения актьор му е нужно, като например да смени електрическа крушка). Обърнете внимание на това, че столът няма афорданс, а афордансът е определен от връзката между човека (и ситуацията, в която той/тя се намира, или неговото/нейното намерение) и стола ( и неговите характеристики). Доналд Норман (1988) и Уилям Гейвър (1991) модифицират и/или разширяват термина като концептуален инструмент за дискусии, свързани с дизайна на интерактивни системи, и съответно говорят за възприеман и възможен за възприемане афорданс.

Проблематика на превода

Френски: disponibilité d'une ressource éducative, exploitabilité d'une situation éducative, като терминът бива прилаган в практиката директно на английски (т.е. affordance)

Немски: affordanz

Предметна проблематика

Този термин е въведен в информационните и изчислителните науки от Норман (1988)като наименование на възможностите за действия, които биват възприемани или могат да бъдат възприети от потребителя. Употребата на термина в контекста на изследванията на технологично подпомогнатото учене/обучение се нуждае от известнa адаптация обаче:

„ Читателят не бива да възприема оригиналното значение на термина „афорданс” на артефакт по сложния начин, по който той бива употребяван буквално в среда на компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение. Афорданс в смисъла на Гибсън се отнасят основно до много прости артефакти, при които ‘връзката виждам-правя’съществува директно. Актьорът не мисли съзнателно, а по-скоро възприема афорданса и действията, макар че, от друга страна, способността му да възприема афорданса (да разграничи модели на информация, за да може да възприеме нещо) е възможно да се наложи да бъде придобита.
За сложни артефакти, какъвто например е една образователна среда, ученето също трябва да бъде взето предвид, като същевременно то бива и стимулирано. При това връзката възприятие-действие съществува, но не е толкова директна, тъй като след период на учене или привикване, действията стават автоматични и несъзнателни. В този смисъл афордансът не предизвиква, а просто способства. Неговата цел е да снижава прага на изпълнение на дадено действие и/или го оптимизира.”

Основна литература

[1] Gaver, W. (1991). Technology affordances. In: S. P. Robertson, G. M. Olson, & J. S. Olson (Eds.), Proceedings of the ACM CHI 91 Human Factors in Computing Systems Conference. April 28 - June 5, 1991 (pp. 79-84). New York: ACM.

[2]Gibson J. J. (1977). The theory of affordances. In R. Shaw & J. Bransford (Eds.), Perceiving, Acting and Knowing (pp. 67-82). Hillsdale, NJ: Erlbaum.

[3] Kirschner P. A. (2002). Can we support CCSL ? Educational, social and technological affordances for learning. In: Three worlds of CSCL: Can we support CSCL ? (pp. 7-34). The Open Universiteit Nederland.

[4] Norman D. A. (1988) The psychology of everyday things. New York: Basic Books. 257 pages.